1.02.2007 г., 13:02

Път към края

1K 0 1
Като камъни бутнати летим надолу.
Не искаме, а и не можем да спрем.
Летим, а Смъртта ни чака отдолу.
Каквото да правим, не можем се спрем.
Накъдето да тръгнеш, каквото да правиш.
Надолу нещо все те влече
И да искаш - не можеш, и да можеш - не искаш
да плачеш, но, кажи ми, можеш ли да се спреш.
И затънал в живота да шия.
Пропит с отвратителната му гадна воня.
Падаш не викаш, а можеш ли, кажи ми,
своя ход към Смъртта ти да спреш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вълко Тодореев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...