1.02.2007 г., 13:02 ч.

Път към края 

  Поезия
659 0 1
Като камъни бутнати летим надолу.
Не искаме, а и не можем да спрем.
Летим, а Смъртта ни чака отдолу.
Каквото да правим, не можем се спрем.
Накъдето да тръгнеш, каквото да правиш.
Надолу нещо все те влече
И да искаш - не можеш, и да можеш - не искаш
да плачеш, но, кажи ми, можеш ли да се спреш.
И затънал в живота да шия.
Пропит с отвратителната му гадна воня.
Падаш не викаш, а можеш ли, кажи ми,
своя ход към Смъртта ти да спреш.

© Вълко Тодореев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??