5.03.2024 г., 12:25 ч.

Път ме чака 

  Поезия » Философска
700 3 2
Настане време някакво проклето
и все недостижимо е небето.
Напук на теб се мръщи и вали,
и питаш се: Ще литна ли? Дали
са лунните пътеки странно къси,
крилете си ли губя? И ума си.
И уж е все на хвърлей и на лакът
онази пролет, дето всички чакат.
Тя – дрипла глухоняма без слова,
гробове пресни с ласкава трева,
захласнато, като в кошмар застила
и рухва. Коленичила, без сила. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??