Път огрян от светлина
От всеки друм с тъга преплетен,
душата ми изплете си въже,
с конец във спомени облечен,
за кръвта по двете ми нозе…
Пътя ни без трудност и без рани,
е като ненужен, празен мях.
От сълзите, сърцата ни облени,
пречистват се и сияят пак…
А с времето се ражда мъдрост,
която не упреква , не вини,
дори прегръща всяка трудност
на грапавите и крила лети
От всички пътища преплетени,
имам път огрян от светлина,
думи със спомени облечени
носят полъха на любовта .
Живка Иванова
06.07.2025г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живка Иванова Всички права запазени
