Път във вечността
Отидох на небето
и станах светлина!
В памучни облаци
обгърнах своята душа!
Танцувах сред лъчите,
скачах по звездите,
заспивах на дъгата,
люлеех се на златна струна от луната!
Птици пееха и аз ги слушах,
пеперуди пърхаха с крила
и аз има се любувах!
Летях, откривах светове неземни,
крадях цветя уханни от най-дивните градини,
пиех кристални капни от дъжда,
изчезвах в сянката на някой кестен
и пак се раждах сред лъчи!
Докосвах всичко плътно и безплътно,
бях навсякъде и всичко бе около мен!
Написах стих върху покрива на старата ми къща,
огледах слънцето във напрашения прозорец на тавана!
Направих замък от хвърчащия тополов мъх!
Живи маргарити аз огрявах,
прегръщаха ме диви ветрове!
Отидох на хълма,
на който тичах кат дете,
спуснах се по склоновете му зелени,
където преди стъпвах боса
и косите ми стояха разпилени!
Бях на сватбата си бяла,
със светла топлина целувах заспалата си рожба!
Минах покрай смъртното си ложе -
там от където полетях,
от където пътят ми започна!
Моят път във вечността!!!!!!!
29.03.2005г.
гр. София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стеф Всички права запазени
