Пътека
ПЪТЕКА
Накъде ли ме водиш, пътеко –
в тъмни сенки от сплетена шума,
с бели зайчета - слънчева нежност?...
Кой ли пръв е преминал оттука?
Кой ли вейките пръв е разтворил,
кой по глината стъпки оставил,
кой във лоното с трепет е влезнал? –
Бегъл спомен и тленна забрава...
Накъде ли отиваш нагоре,
накъде ти зовеш ме тъй страстно?
С повик скрит и в гърдите затворен,
аз те следвам в посока неясна.
Аз не знам към какво ти ме водиш
през долове и зъбери страшни,
но вървя и не питам защо ли
в тоз живот все с борби се пораства.
Накъде ли все бързаме всички
през успехи и грозни провали…
Ала тебе, пътеко – едничка,
аз ще следвам във слънце и хали!
12.03.2012
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Ганев Всички права запазени
