ПЪТЕКА                                                       

Накъде ли ме водиш, пътеко –                   

в тъмни сенки от сплетена шума,            

с бели зайчета - слънчева нежност?...      

Кой ли пръв е преминал оттука?               

Кой ли вейките пръв е разтворил,            

кой по глината стъпки оставил,                

кой във лоното с трепет е влезнал? –

Бегъл спомен и тленна забрава...            

Накъде ли отиваш нагоре,                         

накъде ти зовеш ме тъй страстно?          

С повик скрит и в гърдите затворен,         

аз те следвам в посока неясна.               

Аз не знам към какво ти ме водиш           

през долове и зъбери страшни,                

но вървя и не питам защо ли                    

в тоз живот все с борби се пораства.      

Накъде ли все бързаме всички                

през успехи и грозни провали…               

Ала тебе, пътеко – едничка,                        

аз ще следвам във слънце и хали!          

12.03.2012