4.01.2007 г., 12:52

Пътеката на любовта е вот

788 0 9

 

 

Годините оставят и следи

със случки много - най-различни,

а любовта ни, както и преди,

чертае пътища прилични.

 

Прехласнати са ни душите,

в прегръдката ни мълчалива,

а тя изпълва с радост дните,

че любовта е приветлива.

 

Пътеката на любовта е вот-

радостта се бори с мъка,

тъждествена на нишката живот,

в която не нахлува скука.

 

Но любовта е изпитание,

ако се изпада в различие,

а то прераства в страдание,

налагащо тъга, двуличие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много мина, малко ни остана.Дерзай, че време няма!
  • Спускай смело преградите пред граничните ситуации и няма страшно, Кити!
    Поздрав!
  • Ласка,
    Както ти самата отбелязваш, процест е описан до гранична зона, в която стават деструктивни метаморфози. Че не е добре, не е добре, но че е така - така е!
    Поздрав!
  • Развиваш прецизна гледна точка, Анета!
    Поздрав!
  • За мен е чест, че си научила нещо от мой стих, Роси!
    Поздрав!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...