Jan 4, 2007, 12:52 PM

Пътеката на любовта е вот

  Poetry
789 0 9

 

 

Годините оставят и следи

със случки много - най-различни,

а любовта ни, както и преди,

чертае пътища прилични.

 

Прехласнати са ни душите,

в прегръдката ни мълчалива,

а тя изпълва с радост дните,

че любовта е приветлива.

 

Пътеката на любовта е вот-

радостта се бори с мъка,

тъждествена на нишката живот,

в която не нахлува скука.

 

Но любовта е изпитание,

ако се изпада в различие,

а то прераства в страдание,

налагащо тъга, двуличие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много мина, малко ни остана.Дерзай, че време няма!
  • Спускай смело преградите пред граничните ситуации и няма страшно, Кити!
    Поздрав!
  • Ласка,
    Както ти самата отбелязваш, процест е описан до гранична зона, в която стават деструктивни метаморфози. Че не е добре, не е добре, но че е така - така е!
    Поздрав!
  • Развиваш прецизна гледна точка, Анета!
    Поздрав!
  • За мен е чест, че си научила нещо от мой стих, Роси!
    Поздрав!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...