Годините оставят и следи
със случки много - най-различни,
а любовта ни, както и преди,
чертае пътища прилични.
Прехласнати са ни душите,
в прегръдката ни мълчалива,
а тя изпълва с радост дните,
че любовта е приветлива.
Пътеката на любовта е вот-
радостта се бори с мъка,
тъждествена на нишката живот,
в която не нахлува скука.
Но любовта е изпитание,
ако се изпада в различие,
а то прераства в страдание,
налагащо тъга, двуличие.
© Валери Рибаров All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
