Пътеки
Когато самотно сърцето боли
и мъка притисне душата,
утеха аз търся във минали дни
и тихо отварям вратата,
на спомени мили за хора добри,
с които ме срещна съдбата!
Нахлуват във стаята с радостен вик
на детството дните крилати!
Пристига баща ми и, само след миг,
издига ме в своите лапи!
Лицето му - черно от въглищен прах,
в очите му грее зората
и пълни се стаята с радостен смях,
аз искам да пипна луната!
Минаваха дните ми в славни игри
с другарчета от махалата,
а вечер притихнала, с жадни очи,
присядах на мама в краката.
Тя приказки стари за славни борби,
разказваше ни вдъхновено,
аз виждах юнаци из тъмни гори,
бръмчеше само нейното вретено!
Но дните безгрижни на детския свят
като птици далеч отлетяха
и ето ме, с малко букетче цветя
стоя пред училище плаха.
Учителка мила с усмивка добра,
погали ми нежно косата
и ласкаво каза: - Добре си дошла,
по-смело мини през вратата!
А после във трудни за мен часове,
грижовно навеждаше чело
и нежно подкрепяше със свойта ръка
ръчицата ми неумела.
Учителко мила, във своите дни,
от мен не получи отплата,
отплата да бъде споменът мил,
за тебе що нося в душата!!!
следва
_____
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ракина Радева Всички права запазени
А продължението?
