VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
103 2942
3.10.2009 г., 11:35 ч.

Пътеки за никъде 

  Поезия » Философска
964 0 20

 

 

 

 

                                 ПЪТЕКИ ЗА НИКЪДЕ

    ___________________________________________

 

 

 

                                 Свечерява.

                                 Пътеката свърши.

                                 Но с друга се слива и води надолу.

 

                                 Да се върна не мога.

                                 Зад мен остават изпитите извори,

                                 които наричах надежда.

 

                                 Млад. Непокръстен. И сам...

                                 Изковал от мечтите си жертвеник.

                                 Бях крачил към Смисъла.

 

                                 И го дирех в това, което ще бъде:

                                 Напред.

                                 Нагоре.

                                 На върха на пътеката.

 

                                 Ала пътеката свърши.

                                 Светлината безмълвно притуля.

                                 Нещата губят своя измислен контур.

 

                                 Смъквам плаща -

                                 обшит с неразчетени знаци

                                 и непробиваеми отговори.

 

                                 Колчанът е празен.

                                 Изпратих толкоз послания

                                 от простреляни думи.

 

                                 В дланта си пречупвам остър кинжал

                                 със засъхнали капки приятелство.

 

                                 И, остарял с един връх,

                                 ровя пети в горещата пепел на дните -

                                 орисана низ от преброено щастие...

 

                                 Свечерява.

 

                                 Пътеката свърши.

                                 Посоките сключват вечния си кръг.

 

                                 Ще тръгна натам,

                                 задето няма пътеки проходени.

                                 Само със мисъл се стига до Смисъла.

 

                                 И с клонче дрян ще напиша

                                 в топлата прах на пътеката:

 

                                 Не търсете пътеки!

 

 

 

                                                               Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Виктор Борджиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не! Аз ти благодаря, Илко, че разработваме такива общочовешки теми...
  • Макар и със закъснение - благодаря ви, Пагане, Десислава.
    Трогнат съм!!!
    Деси, аз много добре знам накъде съм тръгнал. Ала лирическият ми герой
    не знае. За да стигне на финала до истината.
    Истината на Първопроходците!
  • "Не търсете пътеки!" , че бързо се превръщат в коловози.
    Поздрав
  • Представа нямаш, Магдалена, колко съм ти признателен!!!
  • Понякога под тъга наваляла изгубваме смисъла
    и болката сковала е мисли и чувства изпитани,
    тогава някой в гората тъжна и студено красива
    отваря към смисъла търсен и вечен за тебе пъртина...

    Виктор...радвам ти се...
  • Благодаря ви!...
  • ...кинжал със засъхнали капки приятелство... Страхотно казано!!!
  • Който търси, намира...
  • Не търсете пътеките, пътят е ясен, само за това чуйте сърцето си и продължете....
  • Страхотен стих си ми написала, Светлана!
    Благодаря ти от сърце...
  • Радвам се, че сподели богатството на таланта си. Благодаря ти!

    "Млад. Непокръстен. И сам...

    Изковал от мечтите си жертвеник."

    Сърдечни поздрави!

    Сянка от слънце върху клонка от дрян слиза. Мисълта бавно разкъсва дори и последната риза. Чисти и силни криле в синева, чезнещ орел в една висина. Колко много посоки в птичия поглед съдбата съзира!

  • Не, аз на теб благодаря, Надежда, че усети поантата
    на това сромно съчиненийце...
    Успехи ти желая!!!
  • "Само със мисъл се стига до Смисъла"
    Поздрав!
  • Благодаря ти, Ена!
  • МНОГО!!!
    !!!
  • Благодаря,Ирена...
  • Благодаря ви на всички за добри слова.
    Не съм свикнал за говорят така за мен.
    Мисля, дето не съм го заслужил!
  • !!!
  • "...Изпратих толкоз послания
    от простреляни думи..."
    Част от посланията ти стигнаха до мен, дай боже и до още много хора да стигнат, защото си мъдър, много мъдър, приятелю!
    А ти наистина не вървиш по утъпкани пътеки...
  • път е
    за вървене
    дори когато не виждаме
Предложения
: ??:??