Пътеки за никъде
ПЪТЕКИ ЗА НИКЪДЕ
___________________________________________
Свечерява.
Пътеката свърши.
Но с друга се слива и води надолу.
Да се върна не мога.
Зад мен остават изпитите извори,
които наричах надежда.
Млад. Непокръстен. И сам...
Изковал от мечтите си жертвеник.
Бях крачил към Смисъла.
И го дирех в това, което ще бъде:
Напред.
Нагоре.
На върха на пътеката.
Ала пътеката свърши.
Светлината безмълвно притуля.
Нещата губят своя измислен контур.
Смъквам плаща -
обшит с неразчетени знаци
и непробиваеми отговори.
Колчанът е празен.
Изпратих толкоз послания
от простреляни думи.
В дланта си пречупвам остър кинжал
със засъхнали капки приятелство.
И, остарял с един връх,
ровя пети в горещата пепел на дните -
орисана низ от преброено щастие...
Свечерява.
Пътеката свърши.
Посоките сключват вечния си кръг.
Ще тръгна натам,
задето няма пътеки проходени.
Само със мисъл се стига до Смисъла.
И с клонче дрян ще напиша
в топлата прах на пътеката:
Не търсете пътеки!
Виктор БОРДЖИЕВ
© Виктор Борджиев All rights reserved.
