6.11.2010 г., 21:32 ч.

Пътеводител за приятели 

  Поезия » Друга
1098 1 18


Не бе съвсем по моя вкус солта.

Баирът, побелял, се запревива.

По буца за приятел. Две – за два.

Навреме си отиваха. Красиво.

 

Лютеше пек тогава. И сега.

Изпълвах светове и празни къщи.

С кокича кроткост раснах под снега.

Едничък татко ме пожали: „Дъще...”

 

На другите им бях небе. И свод.

И тихо преживяваха на завет.

Насмогвах на солта във чужд живот.

Не смогвах на реки. И да се давя.

 

Не ми е точен чуждият простор.

И моят всекиму не би отивал.

Фалшиво пеех в ангелския хор.

След всеки дявол ставах по-красива.

 

И като сол белея - свещ на хълм.

Не бе по моя гръб, тъй чужд, баирът.

Накрая все пониквам – като кълн

отляво. И до буца се събирам.

 

© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??