Пътеводител за приятели
Не бе съвсем по моя вкус солта.
Баирът, побелял, се запревива.
По буца за приятел. Две – за два.
Навреме си отиваха. Красиво.
Лютеше пек тогава. И сега.
Изпълвах светове и празни къщи.
С кокича кроткост раснах под снега.
Едничък татко ме пожали: „Дъще...”
На другите им бях небе. И свод.
И тихо преживяваха на завет.
Насмогвах на солта във чужд живот.
Не смогвах на реки. И да се давя.
Не ми е точен чуждият простор.
И моят всекиму не би отивал.
Фалшиво пеех в ангелския хор.
След всеки дявол ставах по-красива.
И като сол белея - свещ на хълм.
Не бе по моя гръб, тъй чужд, баирът.
Накрая все пониквам – като кълн
отляво. И до буца се събирам.
© Дарина Дечева All rights reserved.
Благодаря ти за небето!
