30.07.2013 г., 20:54

Пътищата

599 0 5

Не обичам пътищата прави.

Няма със какво да ме докоснат.

Нямат тайни – с тях да ме пленяват,

нито прах за стъпалата боси.

 

Скучни са. Завоите ги няма.

Няма я страстта във полунощ.

Липсва намек за внезапна драма.

Знае се кой щедър е, кой лош.

 

Търся криволичещи пътеки.

Ще ги следвам, даже пълзешком.

С тях ще страдам, но ще ми е леко -

скитница, намерила подслон.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Избиращите трудните пътеки са възнаградени с най-прекрасните гледки! Поздрав!
  • Ах Нина, колко си права!
    Любопитно, диво и непознато. Еее... после боли, но така е при творците.
    И после едни вълнуващи творби!
  • Ами, то страданието ни поддържа живи, че по правите пътища може да заспиш от еднообразна скука!
  • Обожавам предизвикателствата!!! Те поддържат тонуса ни и хъса за борба и оцеляване!!!
    Поздрави!!!
  • Много си права–скучни са правите пътища!Браво!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...