Jul 30, 2013, 8:54 PM

Пътищата

  Poetry » Other
601 0 5

Не обичам пътищата прави.

Няма със какво да ме докоснат.

Нямат тайни – с тях да ме пленяват,

нито прах за стъпалата боси.

 

Скучни са. Завоите ги няма.

Няма я страстта във полунощ.

Липсва намек за внезапна драма.

Знае се кой щедър е, кой лош.

 

Търся криволичещи пътеки.

Ще ги следвам, даже пълзешком.

С тях ще страдам, но ще ми е леко -

скитница, намерила подслон.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Избиращите трудните пътеки са възнаградени с най-прекрасните гледки! Поздрав!
  • Ах Нина, колко си права!
    Любопитно, диво и непознато. Еее... после боли, но така е при творците.
    И после едни вълнуващи творби!
  • Ами, то страданието ни поддържа живи, че по правите пътища може да заспиш от еднообразна скука!
  • Обожавам предизвикателствата!!! Те поддържат тонуса ни и хъса за борба и оцеляване!!!
    Поздрави!!!
  • Много си права–скучни са правите пътища!Браво!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...