26.06.2007 г., 9:37

Пътищата пред мен - лабиринти.

745 0 14
Пътищата пред мен - лабиринти.
Бъдещето - сто надежди.
Утрешният ден - мечта.
А животът - бленувана реалност.

Сезони - чудеса.
Природа - приказка една.
Хората - преплетени в суета.
А аз живея сред всичко това!

Любовта - загадка.
Уважението - схватка,
от разбирания и критики.
А накрая на всичко това - хиляда питанки...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти от сърце,Стами!
  • Хубав стих ,Галя !!!
    Поздравче!!!
  • Мила Ради,не се притеснявай!
    Благодаря ти за коментара!
    Щастлива съм безкрайно много,че имам толкова верни приятели от сайта и за тезим,които намалят оценките-не ме интересува!
    Благодаря ви за коментарите-и на двете!
  • Кой пак оценката е намалил?
    Толкова ли много го дразни?
    Поне да напише защо я е "смалил"....
    Какво лошо има в това?
  • Браво!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...