Пътник
Неизбродни земи прекосих,
по пътеките лунни се скитах,
стисках в шепа молитва и стих -
амулет, подарен от звездите.
Разпилявах се ден подир час,
бях сестра на скали и на вятър,
бях на ехото звънкия глас
и дълбокия пулс на земята.
Носих сини пространства на длан
и вибрирах с дъха на тревите,
бях проклятие, сън, талисман,
на изгряващо слънце лъчите.
Влизах в китния истинен рай
и в казана на пъкъл пропадах -
неуморно начало и край
на изгарящи смисъла клади.
Бях и огън, и грях, и кошмар,
жрица бях на духа на водата,
спях в кората на дънера стар
и се будих на птица в крилата.
Пътник луд съм и днес, без товар.
Да се спра - нито искам, ни мога.
Имам път като приказен дар,
който води директно към Бога.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
