Вървях.
Минавах по
различни пътища.
Срещах хора,
сменях посоки.
Губих се
и се откривах.
В тях
и след тях.
Понякога се връщах,
отказвах се.
Не виждах причина
да продължа.
Но когато стигнах,
разбрах.
През цялото време
пътувах към себе си.
© Ива Стоилова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш, и по-умен, отколкото си мислиш »