Аз никога не съм харесвала зелените очи,
но в три секунди само и бариерата се стопи.
Не можа да устои, въпреки големината си
платоничното надви и предразсъдъците в огън изгори.
Това пътуване породи неочаквани проблеми и мечти,
А против себе си никой не върви,така че уви,
Елмазът ще остане само в спомените, може би.
Но чувството мимолетно, ще тръпне в мене вечно.
Как може студеното да гори, ледът да ври.
© Марияна Всички права запазени