elivasi (Ели Василева)
12 3
23.11.2010 г., 21:11 ч.

Пътуване 

  Поезия » Друга
510 0 5

Моето женско щастие по тайни пътеки пътува.

Аз го търся отдавна и къде ли, къде ли не бях...

На кораво осъмвам, солени устни целувам,

ослепявам от сълзи, онемявам от обич и страх...

Там, където минавам, съзирам оскъдните дири:

вик на птица, сред зима – зелено листо,

глътка слънце, небе като котешки ириси...

Но додето пристигна, отминало вече е то...

И така – разпиляно като късчета детска мозайка –

цял живот ще го сбирам, ще разлепвам и пак ще лепя...

Но навярно ще мога лика му свещен да извая,

ако вярвам във него. И до края остана  на път.

© Ели Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесен е стихът ти, Ели!
    Пълен с искреност!
    Поздравления!
  • Благодаря за добрите думи! Това стихотворение е писано в доста отдалечени от днес времена. Не съм го публикувала. Пуснах го по-скоро като тест - доколко съвременно звучи и се възприема. Явно, и простичкия изказ има своето място.
  • вярвай, ще можеш..
    много, много хубав стих.
    сърдечен поздрав за теб, Ели.
  • Хубаво е!
  • Хубав стих!
Предложения
: ??:??