Пътуване
ПЪТУВАНЕ
“Смелостта е нищо,
ако боговете не помогнат”
Еврипид, “Вакханки”
Все между Сцила и Харибда
– сляп,
върху една дъска насред морето,
без път пред мене, без вода, без хляб
пътувам в шепите на боговете.
Защо отплавах в утрото?
Къде
е сушата, където ще отида?
А и какво брегът ще ми даде? –
та аз дори не мога да го видя...
За мене имах глътката вода,
две-три маслини, залъкът оскъден.
И все пак не останах на брега,
и все пак се реших търсач да бъда.
И не за мен.
Отдавна не за мен –
та аз съм вчерашният ден отминал
с присъда от оная вечна тлен
да се топя и бавно да загина.
Та аз съм вече безнадеждно стар,
но пази стволът ми издънки млади –
за тях днес мъкна тежкия товар,
за тях пътувам
– сляп и гол, и гладен.
И вярвам, че в един далечен ден
ще ме изхвърли в утрото вълната
на бряг – и той ще стане дом за мен,
и този дом ще съхрани децата ми.
Затуй търпя лишения и глад,
и гол и сляп се боря с ветровете...
Но смелостта е нищо в този свят,
ако не ти помогнат боговете.
Не тези, дето с шепите сребро
и злато на любимците даряват.
Не искам скапаното им добро!
Отказвам го, каквото ще да става.
Ще се преборя с тъмни ветрове
и жажда ще гася с дъждовна влага.
Брегът в далечината ме зове –
аз съм на път.
И нека Бог помага!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Чернев Всички права запазени
