Вълшук (Вълчо Шукерски)
349 22
18.07.2021 г., 3:08 ч.

Пътуване "инкогнито" 

  Поезия
253 0 3

Пътува Детско влакче,

пробудено в съня ми.

И Аз-престорен пътник,

с билетче на Сина ми.

 

На детската проверка

Кондукторът-свръхстрог е.

И ме очаква среща,

подобно катастрофа.

 

Каквото и да стане,

Аз трябва да премина.

Зад всякоя траверса

изхвърлям по година.

 

И изравнявам възрастта си

с възрастта на Влака.

Редовен пътник съм, спокоен,

ще продължа нататък.

 

И кантонерът-същия,

не ме позна на коня.

Все същия милиционер

ми охранява Спомена.

 

Но мен ме изкушава

една хазартна мисъл:

по детски да си поиграя

със Случая, със Риска.

 

На машиниста тайно

отнемам Аз педала.

И скорост на ракета

изригва под стъпалото.

 

Расте, пораства Влакът,

-Бариерата спуснете!-

От тоя пушек черен

ми побеля сърцето.

 

Настигам се и ... ето ме

от Себе си - на крачка.

Улавям с цяла тежест

внезапната спирачка.

 

Перонът ще ме изпревари.

В движението скачам,

че Аз съм и пристигащия,

и посрещача.

 

 

© Вълчо Шукерски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??