Пътуване "инкогнито"
Пътува Детско влакче,
пробудено в съня ми.
И Аз-престорен пътник,
с билетче на Сина ми.
На детската проверка
Кондукторът-свръхстрог е.
И ме очаква среща,
подобно катастрофа.
Каквото и да стане,
Аз трябва да премина.
Зад всякоя траверса
изхвърлям по година.
И изравнявам възрастта си
с възрастта на Влака.
Редовен пътник съм, спокоен,
ще продължа нататък.
И кантонерът-същия,
не ме позна на коня.
Все същия милиционер
ми охранява Спомена.
Но мен ме изкушава
една хазартна мисъл:
по детски да си поиграя
със Случая, със Риска.
На машиниста тайно
отнемам Аз педала.
И скорост на ракета
изригва под стъпалото.
Расте, пораства Влакът,
-Бариерата спуснете!-
От тоя пушек черен
ми побеля сърцето.
Настигам се и ... ето ме
от Себе си - на крачка.
Улавям с цяла тежест
внезапната спирачка.
Перонът ще ме изпревари.
В движението скачам,
че Аз съм и пристигащия,
и посрещача.
© Вълчо Шукерски All rights reserved.
