ПЪТУВАНЕ КЪМ СЛЪНЦЕТО
Не знам какво си ти за мен...
Дали звезда на небето?...
Дали мечта, изгряла след дъжда?
Или откъснат първи цвят,
пленил душата ми.
Не знам какво, но в сън
изричам името... на Слънцето.
В мислите докосваш ме
понякога.
Сърцето тръпне
от неизгоряла страст.
С тебе дишам и горя.
Ти си грях несподелен.
Моя болка - неизлечима.
Ти си светлината в мен...
и в моя ден.
На теб аз подарих искрата
от живота си.
© Крисимира Найденова Всички права запазени