Пътят
Пътят
Тълпа от хора и картини от изложба.
Приятел, който стихове чете.
Усмивки-маски, пози и надежди,
че следващите може да са те...
Амбиции на хора талантливи,
решили да превърнат дарбата в пари.
Материален свят и чувства живи -
апартаменти, вили и коли...
Приятелите на приятеля са тука,
за да докажат колко го обичат те,
но заглушават със сплетните си
мечтите на поета, които той от книжката чете...
Не искам да я имам тази тежка дарба,
да виждам скритото в човешките души...
На клоуна сълзите зад усмихнатата маска
и ножа, скрит във тогата на Брута,
подготвен Цезаря да отстрани.
Защо ли въздухът не ми достига
и самотата ме връхлита пак?
Наоколо е пълно с хора мили,
готови винаги да те препънат с крак.
Човешка суета, последвана от завист,
ограбва радостта от споделената любов.
Душата ми е тук и тихичко се моли,
да срещне някоя Душа-другар във този земен свят.
Светът, във който не един Учител
дошъл е с Порив вечно млад и много стар –
Любов да ни даде към Светлината
и Страст, за да го следваме със жар!
Аз няма да се разделя със моята Надежда,
че другите след нас ще бъдат по-добри!
Ще имат сили с гордостта да се преборят
и да ти кажат истината без да те боли...
Кога ли ще пораснат тез деца индигови
и следващите ги кристалчета-искри?
Ще бъда ли сред тях, когато огънят, от тях запален,
трънливия, човешки път към Бога освети?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Маринова Всички права запазени
