Пътят
Пътят
Тълпа от хора и картини от изложба.
Приятел, който стихове чете.
Усмивки-маски, пози и надежди,
че следващите може да са те...
Амбиции на хора талантливи,
решили да превърнат дарбата в пари.
Материален свят и чувства живи -
апартаменти, вили и коли...
Приятелите на приятеля са тука,
за да докажат колко го обичат те,
но заглушават със сплетните си
мечтите на поета, които той от книжката чете...
Не искам да я имам тази тежка дарба,
да виждам скритото в човешките души...
На клоуна сълзите зад усмихнатата маска
и ножа, скрит във тогата на Брута,
подготвен Цезаря да отстрани.
Защо ли въздухът не ми достига
и самотата ме връхлита пак?
Наоколо е пълно с хора мили,
готови винаги да те препънат с крак.
Човешка суета, последвана от завист,
ограбва радостта от споделената любов.
Душата ми е тук и тихичко се моли,
да срещне някоя Душа-другар във този земен свят.
Светът, във който не един Учител
дошъл е с Порив вечно млад и много стар –
Любов да ни даде към Светлината
и Страст, за да го следваме със жар!
Аз няма да се разделя със моята Надежда,
че другите след нас ще бъдат по-добри!
Ще имат сили с гордостта да се преборят
и да ти кажат истината без да те боли...
Кога ли ще пораснат тез деца индигови
и следващите ги кристалчета-искри?
Ще бъда ли сред тях, когато огънят, от тях запален,
трънливия, човешки път към Бога освети?
© Мария Маринова All rights reserved.
