donchevav (Венета)
82 557
23.05.2015 г., 1:46 ч.  

Пътят, който води към равното 

  Поезия » Философска
596 0 6



              На билото


 

 

На билото вечерната позлата

прощално гали сънните треви.

Пътечка тясна, уж добре позната,

стопява се в последните лъчи.  

 

А мамеха полянки и горички

встрани - не седнах, че не бе му ред.

С концерт ме срещаха омайни птички,

не спрях да чуя -  бързах все напред.

 

Успях, пристигнах, с клончета в косите,

с разпитени обувки и душа.

На слънцето последно във лъчите

обляна, осъзнах, че пак греша.

 

Че билото не е последна  кота -

сред сънни сенки и добри треви,

че тясната пътечка на живота

надолу стръмно пак ще продължи,

 

че пак ще газя тръни и коприва,

но все по-кротка, светла и добра,

додето сънно-нощна и красива,

на равното пристигна и се спра.

 

 

 

© Венета Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??