На билото
На билото вечерната позлата
прощално гали сънните треви.
Пътечка тясна, уж добре позната,
стопява се в последните лъчи.
А мамеха полянки и горички
встрани - не седнах, че не бе му ред.
С концерт ме срещаха омайни птички,
не спрях да чуя - бързах все напред.
Успях, пристигнах, с клончета в косите,
с разпитени обувки и душа.
На слънцето последно във лъчите ...