Пътят към теб
ПЪТЯТ КЪМ ТЕБ
... в смълчаната вечерна тишина
и татък – във безкрая на Всемира,
душата ми – вдовица след война,
единствено при теб покой намира,
не вие – и не плаче, не скимти –
натирено в нощта бездомно коте,
а в колко много глупави мечти
без теб живях – затворник доживотен,
сега ти ида – грешен, слаб и сам,
прости ми, че ти ида в късни доби? –
това, което мога да ти дам,
побира се във думичката обич,
и нека стихне вятърът свиреп,
да грейне Гетсиманската градина.
Когато светя от Любов по теб,
Вселената ми сторва път – да мина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
