Пътят към тебе
ПЪТЯТ КЪМ ТЕБЕ
В очите ти, дълбоки като грях,
със цвят на австралийски изумруди,
погледнах. Само себе си видях.
Но всеки път към себе си е труден.
Вървя към теб.
И то – дали вървя?
Понякога над пропасти прелитам,
понякога в сърцето си кървя
от тръни и коприва. И се питам
намерих ли те в младите си дни
или до днес те търся в полуздрача?
Ела при мен.
За миг до мен седни,
за да решим последната задача:
дали чукът на времето разби
характерите, остри като кремък?
Дали сме обща сплав от две съдби
или пресича всеки свое време?
Наистина ли всичко съм ти дал?
За всичко ли стаено в теб те питах?
Дали свалих последния воал,
зад който същността ти беше скрита?
Не е ни прав, ни лесен пътят бял,
по който крача и до днес към тебе –
през снегове и преспи съм вървял,
преминах не един планински хребет.
Намерих ли те?
Търся ли те пак?
Нали вървя към тебе не от вчера...
Дано те видя в падащия мрак
и себе си у тебе да намеря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Чернев Всички права запазени
