Пътят към тебе
ПЪТЯТ КЪМ ТЕБЕ
В очите ти, дълбоки като грях,
със цвят на австралийски изумруди,
погледнах. Само себе си видях.
Но всеки път към себе си е труден.
Вървя към теб.
И то – дали вървя?
Понякога над пропасти прелитам,
понякога в сърцето си кървя
от тръни и коприва. И се питам
намерих ли те в младите си дни
или до днес те търся в полуздрача?
Ела при мен.
За миг до мен седни,
за да решим последната задача:
дали чукът на времето разби
характерите, остри като кремък?
Дали сме обща сплав от две съдби
или пресича всеки свое време?
Наистина ли всичко съм ти дал?
За всичко ли стаено в теб те питах?
Дали свалих последния воал,
зад който същността ти беше скрита?
Не е ни прав, ни лесен пътят бял,
по който крача и до днес към тебе –
през снегове и преспи съм вървял,
преминах не един планински хребет.
Намерих ли те?
Търся ли те пак?
Нали вървя към тебе не от вчера...
Дано те видя в падащия мрак
и себе си у тебе да намеря.
© Валентин Чернев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Не у всеки словото живее и диша...,но във вашите стихове то е безкомпромисно - улучва точно в сърцето всеки, който съпреживява вашите емоции,четейки написаното!
-
Тези въпроси говорят за една любов–безкрайност.
Завидно е... -
Аплодисменти!
-
Невероятен стих!Респект от таланта!
-
Разкош!
-
...дълбоки води...
-
Безкрайност в две посоки като търсене
и дава в две посоки до безкрайност...
Богатството в сърцето е закътано
пред любовта и космосът е малък...
Аплодисменти и от мен! -
Любовта е пътят, който вървим цял живот. Път безкраен един към друг. Но това пък е единственият път, който вървим с радост и без умора. И слава Богу! Поздравления, Валентин! Прекрасно стихотворение!
-
Наистина ли всичко съм ти дал?
За всичко ли стаено в теб те питах?
Дали свалих последния воал,
зад който същността ти беше скрита?
Отново невероятен!!!
Ей така се пише Поезия!
Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
