Изкачвам се по пътя стръмен,

търсейки твоята душа...

Листата на дърветата шепнат твоето име

като магическо заклинание,

отварящо вратата към твоето сърце.

Вятърът развява моите коси,

опитвайки се да затрудни

пътя ми към твоята душа.

Но аз не се предавам и продължавам

напред към твоя храм.

Любовта ми е силна и всички

препятствия преминава,

дори времето е непосилно пред нея.

Стоя пред храма твой,

застанала на колене и моля твоята душа

да отключи вратата към твоето сърце.

В себе си нося дар ценен -

моето молещо сърце.

В твоя олтар аз ще го поставя,

в очите ти нежни ще погледна,

думи вълшебни ще изрека,

така, както реката тече към Вечността.

Душата ми е празна без твоята душа

и се моли: "при мен ела".

Жадувам за прегръдка една

и да слеем нашите сърца във Вечността..

Огънят спомените съживява,

когато ние с тебе бяхме двама.

Край реката ние вървяхме ръка за ръка

и говорехме за любовта.

Но дните изтекоха бързо,

ти от мен се отдалечи,

но остана в моите мечти.

И тръгнах аз отново да те търся

по пътя стръмен към твоето сърце.