Пътят на съдбата

Всички от мен си тръгват -

тръгват и сам ме оставят.

Аз ги моля да останат тук,

но не, сякаш всичко е напук.

Но нищо не мога да направя -

"на добър път" мога да им пожелая.

Всеки сам избира своя път и съдба.

Защо да ги натоварвам с моята тъга.

Всичко е толкова лесно -

ала за мен всичко е късно.

Когато не послушах моето сърце,

сега тъга има на моето лице.

Душата ми отвътре страда,

сърцето ми е разпънато на клада.

От това, че мъката бавно ме изгаря

и далечна за мен е думата - вяра. 

Сега разбирам всичкото това -

когато пиша тези си слова.

Всичко е зависело от мен самия -

ах, колко съм смешен аз, горкият.

И как никой не чува моя вик,

не трябва много - погледни моя лик.

Нищо не е късно в даден миг,

не е и късно, щом прочетеш този стих.

09 май 2010 год.