11 мая 2010 г., 11:48

Пътят на съдбата

1.2K 0 1

 

Пътят на съдбата

 

Всички от мен си тръгват -

тръгват и сам ме оставят.

Аз ги моля да останат тук,

но не, сякаш всичко е напук.

 

Но нищо не мога да направя -

"на добър път" мога да им пожелая.

Всеки сам избира своя път и съдба.

Защо да ги натоварвам с моята тъга.

 

Всичко е толкова лесно -

ала за мен всичко е късно.

Когато не послушах моето сърце,

сега тъга има на моето лице.

 

Душата ми отвътре страда,

сърцето ми е разпънато на клада.

От това, че мъката бавно ме изгаря

и далечна за мен е думата - вяра. 

 

Сега разбирам всичкото това -

когато пиша тези си слова.

Всичко е зависело от мен самия -

ах, колко съм смешен аз, горкият.

 

И как никой не чува моя вик,

не трябва много - погледни моя лик.

Нищо не е късно в даден миг,

не е и късно, щом прочетеш този стих.

 

 

 

09 май 2010 год.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Алексов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...