Пътят на сълзите
... и припомних си аз нощи други.
В тях щастлив,не бях ли тъжен?
Бях добър,но бях и лош.
Не бях ли лош?
Видях те теб, ти гаснеща надеждо!
След надеждата... безбрежност,
рой отлитащи моменти.
Но къде отлетяха чувствата?
Възвишените стремежи?
Копнеж по пролетта,
а тя - с лице на есен
и хладен лик
в очите ѝ беззвездни.
С огледално-виждащи очи,
с очи две бездни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Всички права запазени
