15.05.2018 г., 7:04 ч.

Пътят на сълзите 

  Поезия » Свободен стих
613 1 1

... и припомних си аз нощи други.

В тях щастлив,не бях ли тъжен?

Бях добър,но бях и лош.

Не бях ли лош?

 

Видях те теб, ти гаснеща надеждо!

След надеждата... безбрежност,

рой отлитащи моменти.

Но къде отлетяха чувствата?

Възвишените стремежи?

Копнеж по пролетта,

а тя - с лице на есен

и хладен лик

в очите ѝ беззвездни.

С огледално-виждащи очи,

с очи две бездни.

 

© Николай Всички права запазени

Това стихотворение е част от стихосбирка, която се надявам да излезе на бял свят някой ден. Ще съм Ви безкрайно благодарен за всякакъв вид препоръки, мнения и отзиви.

П.С. Премълчаните думи са като всички изречени слова - еднакво болят и еднакво оскърбяват...

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аз го харесвам, Николай.
    Ти си като огледало, не лъжеш. Издай тази стихосбирка.
Предложения
: ??:??