15 мая 2018 г., 07:04

Пътят на сълзите

935 1 1

... и припомних си аз нощи други.

В тях щастлив,не бях ли тъжен?

Бях добър,но бях и лош.

Не бях ли лош?

 

Видях те теб, ти гаснеща надеждо!

След надеждата... безбрежност,

рой отлитащи моменти.

Но къде отлетяха чувствата?

Възвишените стремежи?

Копнеж по пролетта,

а тя - с лице на есен

и хладен лик

в очите ѝ беззвездни.

С огледално-виждащи очи,

с очи две бездни.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Все права защищены

Това стихотворение е част от стихосбирка, която се надявам да излезе на бял свят някой ден. Ще съм Ви безкрайно благодарен за всякакъв вид препоръки, мнения и отзиви.

П.С. Премълчаните думи са като всички изречени слова - еднакво болят и еднакво оскърбяват...

Комментарии

Комментарии

  • Аз го харесвам, Николай.
    Ти си като огледало, не лъжеш. Издай тази стихосбирка.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...