Пътят нагоре
И ето, на път съм сега
и бурята в сърцето не мога да спра
с ветровете в душата се боря
и със себе си не спирам да споря.
Дали така трябваше да постъпя,
лъжата за пред себе си да скалъпя,
че не те обичам вече
и да замина на далече.
Щастлив ти с друга да бъдеш,
това, което на мен не успя, на нея да дадеш
да я гледаш с очи, зажаднели за страст
и в нейния свят да имаш цялата власт.
Точно това искаш ти, нали?
Жена, която да лази в краката ти,
без мнение да е дори,
да не спори и много да не говори.
Уви, аз не бях такава,
ти с мен не внимава.
Егото голямо, не можа да преглътнеш
и от мен ти беше по-лесно да се отмъкнеш.
Но знай,аз съм добре
ще падам,ще ставам и ще гледам нагоре.
Накрая на върха ще се кача,
гордо ще се изправя,
ще те поздравя,а после ще те забравя...
А.А.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александрина Балчева Всички права запазени