Aug 9, 2018, 2:45 PM

Пътят нагоре

  Poetry
1.3K 0 0

И ето,  на път съм сега
и бурята в сърцето не мога да спра
с ветровете в душата се боря
и със себе си не спирам да споря.

 

Дали така трябваше да постъпя,
лъжата за пред себе си да скалъпя,
че не те обичам вече
и да замина на далече.

 

Щастлив ти с друга да бъдеш,
това, което на мен не успя, на нея да дадеш
да я гледаш с очи, зажаднели за страст
и в нейния свят да имаш цялата власт.

 

Точно това искаш ти, нали?
Жена, която да лази в краката ти,
без мнение да е дори,
да не спори и много да не говори.

 

Уви, аз не бях такава,
ти с мен не внимава.
Егото голямо, не можа да преглътнеш
и от мен ти беше по-лесно да се отмъкнеш.

 

Но знай,аз съм добре
ще падам,ще ставам и ще гледам нагоре.
Накрая на върха ще се кача,
гордо ще се изправя,
ще те поздравя,а после ще те забравя...
А.А.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александрина Балчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...