Път за двама!
Шептят ми тихо дъждовните капки -
в таз пъстроцветна гора.
На моето щастие - мигове кратки,
родени за мен в тишина...
Разлиствам бавно стари страници - дните
от живота, самотен роман.
Изтичат минути, измити в сълзите -
към всевечния тих океан.
Щастие скрито... чака нейде нататък.
Ще го търся, до край ще вървя!
До мене бъди, за двама - пътят е кратък,
дори и с кървящи крака.
Сезони преминаха толкова много...
Снегът по косите пътека е бяла!
Да се плъзнеш е лесно, да паднеш - жестоко!
Но без да обичаш, Любима, за какво си живяла?
© Ангел Милев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много малко стихове въздействат по този начин. Талант, чувство, несподелен драматизъм към жената, която никога някой е срещал... Поздравления с възхищение!
-
... -
Всяка откровенно споделена емоция е съпреживяване.
Това е удоволствие и голяма чест за мен.
Благодаря, че беше с мен в стиха, Гавраиле! -
Всяка дума е една романтична изповед.
Поздравление!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"Жената която никога някой е срещал..."
Твоят усет към красивото и артистичният начин да го споделиш, винаги е бил вдъхновение и удоволствие за мен.
Благодаря ти.