Път за двама!
Шептят ми тихо дъждовните капки -
в таз пъстроцветна гора.
На моето щастие - мигове кратки,
родени за мен в тишина...
Разлиствам бавно стари страници - дните
от живота, самотен роман.
Изтичат минути, измити в сълзите -
към всевечния тих океан.
Щастие скрито... чака нейде нататък.
Ще го търся, до край ще вървя!
До мене бъди, за двама - пътят е кратък,
дори и с кървящи крака.
Сезони преминаха толкова много...
Снегът по косите пътека е бяла!
Да се плъзнеш е лесно, да паднеш - жестоко!
Но без да обичаш, Любима, за какво си живяла?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
...
