4.04.2015 г., 17:33

Раб - Чий?

678 0 8

       Раб - Чий?

 

Затворени очи. Лице възнак към Горе.

Кръстното деяние на Раба доле.

Неверую в „Амин”, изречено без горест.

Нафора в уста. Фитилът не прогонва „болест”.

 

Извървени стъпки в много пъти.

До Тоя, който трябваше да го упъти.

Изгорени свещи в пари нахалост.

Образ – „Непричом.”- „И молиш жалост?”

 

Невървяни стъпки. Посоката - Нирвана.

Нехвърлен камък - словата за осанна.

Отричане от неприета Вяра.

Ново вричане. Друг поставен на Олтара.

 

Подмяна на икони. Стените голи – само по пирони.

Други свитъци. Нова дреха. Оверлог от новите канони.

Дом, задъхан от фетиши. Статуетка във разкрач.

Същите молитви. Нова Вяра поднася блюдо „здрач”

 

Несретение. Неуспение. Обратен път.

Факла на пангара. Горест, мълвяща разкаяние.

Сретение, Успение ведно. Олтарен рът.

Мисъл – светлик в пещерата от  Кумран,

на завет сред буря - запален е прахан.

Изпито покаяние.

Една сълза в съдината за подаяние.

 

Ренета Първанова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Маги /mariniki/, благодаря за комплимента! Честита Цветница и на теб!
    Васе, благодаря ти! Светли празници!
  • Изпито покаяние.
    Една сълза в съдината за подаяние...

    страхотен финал на едно разтърстващо душата стихотворение...
    и все пак... доброто е кодирано свише в живота ни...

    Честита Цветница!
    светли дни ти пожелавам, от сърце..
  • Вярата е в сърцето.Има духовници- срам за нацията , докопват се до властта и забравят господ и чедата си.Хареса ми!
  • Благодаря!Нека е светло в душите ви Ели Тодорова, Стойне скъпа, Мисана, Ани Банчева и Ачо, приятелю!
  • Не силно ами убийствено стихотворение си написала, Рени! Вярата не е палене на свещи, нито редовно ходене на църква, нито висока позиция в църковната йерархия, а начин на живот! Много пъти търсейки Бог, се оказва, че ние всъщност търсим нашия си комфорт, а не Него! Но докато не се отречем от себе си и от егото си, няма как да го намерим. Матей 16:24: „Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва.” Поздравление за разтърсващото стихотворение, Рени, и Светли Великденски Празници!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...