19.02.2010 г., 10:03

Работливка

947 0 1

                               Работливка



Румянка рано стана,

видя, че майка ù я няма.

Сети се тогаз

да разтреби тя завчас.


Помете под леглата,

по пода, чисто стана.

Чинийките изми,

на място подреди.


Избърса тя праха

с хубав препарат.

Играчките си нареди,

леглата подреди.


Книжките разтреби

на рафтовете бели.

Мантата си свлече,

чисто беше вече.


Мама се върна,

ахна от почуда.

На всички разправи,

Румянка похвали.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...