19.02.2010 г., 10:03

Работливка

954 0 1

                               Работливка



Румянка рано стана,

видя, че майка ù я няма.

Сети се тогаз

да разтреби тя завчас.


Помете под леглата,

по пода, чисто стана.

Чинийките изми,

на място подреди.


Избърса тя праха

с хубав препарат.

Играчките си нареди,

леглата подреди.


Книжките разтреби

на рафтовете бели.

Мантата си свлече,

чисто беше вече.


Мама се върна,

ахна от почуда.

На всички разправи,

Румянка похвали.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...