Радост и тъга
Тъмна нощ, гробна тишина.
Мъничка гора, потопена в мрака.
Леден полъх, студ и самота,
дърво едно зазоряването чака.
Светъл ден, живот кипи.
Слънчеви лъчи обливат малката гора.
Клони е преплело с други три,
сякаш се страхува от нощта.
Кому е нужна тази тъмнина?
Защо ги има нощите студени?
Защо не продължи деня? ...