plamkata (Пламен Иванов)
24 73
Mar 22, 2009, 9:41 PM

Радост и тъга 

  Poetry
1087 0 4

                  Радост и тъга

 

 

Тъмна нощ, гробна тишина.
Мъничка гора, потопена в мрака.
Леден полъх, студ и самота,
дърво едно зазоряването чака.

Светъл ден, живот кипи.
Слънчеви лъчи обливат малката гора.
Клони е преплело с други три,
сякаш се страхува от нощта.

Кому е нужна тази тъмнина?
Защо ги има нощите студени?
Защо не продължи деня?
Дали лъчите слънчеви са уморени?

Дали омаяни от красотата на деня -
песните на птичките, жуженето на пчелите,
не забравяме за нашите другари -
за онези трите?

Така било е и винаги ще бъде -
редуват се сезоните, денят, нощта.
Ако искаш истински другар да бъдеш,
бъди такъв във радост и тъга.

© Пламен Иванов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??