Радост и тъга
Радост и тъга
Тъмна нощ, гробна тишина.
Мъничка гора, потопена в мрака.
Леден полъх, студ и самота,
дърво едно зазоряването чака.
Светъл ден, живот кипи.
Слънчеви лъчи обливат малката гора.
Клони е преплело с други три,
сякаш се страхува от нощта.
Кому е нужна тази тъмнина?
Защо ги има нощите студени?
Защо не продължи деня?
Дали лъчите слънчеви са уморени?
Дали омаяни от красотата на деня -
песните на птичките, жуженето на пчелите,
не забравяме за нашите другари -
за онези трите?
Така било е и винаги ще бъде -
редуват се сезоните, денят, нощта.
Ако искаш истински другар да бъдеш,
бъди такъв във радост и тъга.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламен Иванов Все права защищены
