"Поезията трябва да е искрена и да се лее като песен."
Б Антимова
Радост необяснима
пародия
Имаш кола, имаш вила,
имаш талия красива.
Очи като бонбони!
Гърди за милиони!
Зиме ще ме топлиш...
Лете - утоляваш...
Страстни нощни вопли
ще ми подаряваш.
Искам те, любима,
радост необяснима!
2004 г.
© Пламен Порчев Всички права запазени