"Поезията трябва да е искрена и да се лее като песен."
Б Антимова
Радост необяснима
пародия
Имаш кола, имаш вила,
имаш талия красива.
Очи като бонбони!
Гърди за милиони!
Зиме ще ме топлиш...
Лете - утоляваш...
Страстни нощни вопли
ще ми подаряваш.
Искам те, любима,
радост необяснима!
2004 г.
© Пламен Порчев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
