24.11.2008 г., 10:28 ч.

Радостта на поета 

  Поезия
371 0 4
В полетата на радостта безкрайна
поетът срещна свойта участ тайна -
погледна го в очите самотата
и той и се изсмя, горката...

Политна той към участ ясна,
все тъй правдива и прекрасна -
да гони мъчните неволи
със трепета на свойта воля.

Поетът връчи лъч лазурен
на свойта орис неразумна.
Погледна я в очите ясни,
където стори му се тясно.

Поетът литна във пространства светли,
премина през пастта на мрака,
изпра одеждите несретни
и се изправи, громко плачещ.

© Нико Ников Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??