Радостта на поета
В полетата на радостта безкрайна
поетът срещна свойта участ тайна -
погледна го в очите самотата
и той и се изсмя, горката...
Политна той към участ ясна,
все тъй правдива и прекрасна -
да гони мъчните неволи
със трепета на свойта воля.
Поетът връчи лъч лазурен
на свойта орис неразумна.
Погледна я в очите ясни,
където стори му се тясно.
Поетът литна във пространства светли,
премина през пастта на мрака,
изпра одеждите несретни
и се изправи, громко плачещ.
поетът срещна свойта участ тайна -
погледна го в очите самотата
и той и се изсмя, горката...
Политна той към участ ясна,
все тъй правдива и прекрасна -
да гони мъчните неволи
със трепета на свойта воля.
Поетът връчи лъч лазурен
на свойта орис неразумна.
Погледна я в очите ясни,
където стори му се тясно.
Поетът литна във пространства светли,
премина през пастта на мрака,
изпра одеждите несретни
и се изправи, громко плачещ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нико Ников Всички права запазени
