3.02.2005 г., 23:20 ч.

Раждаме се и умираме сами. 

  Поезия
2427 0 2
Раждаме се и умираме сами.
Но сами ли тръгваме?
Живеем – не сами,
проклинаме срещу това
да сме сами.
Обичаме сами да сме сами.
И губим единствено сами.
Печелим, умирайки,
но винаги сами.
Дали отново ще се раждаме,
живеем и общуваме,
или проклинаме,
обичаме
и губим,
щом ще печелим,
умирайки
сами…

© Ивомир Димчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • невероятно е!Поздравления и 6,не че оценката има някакво значение,но е важно човек да се чувста все пак оценен!
  • харесва ми много
Предложения
: ??:??