От очите на Безкрая
отронва се сълза.
В необятността на Океана тя попада,
в безпределието на Вечността.
Без начало и без край блуждае
с глухота и трепет на нестигнат блян.
Чрез пламъка във Спомена витае,
в Желанието си да я стиснеш с длан.
Без име,
но с вопъла на неусетен трус,
на безграничните криле те взима
в Полет към поредния изгубен къс. ...