13 ago 2015, 0:52

Раждане

  Poesía » Otra
715 0 0

От очите на Безкрая
отронва се сълза.
В необятността на Океана тя попада,
в безпределието на Вечността.

 

Без начало и без край блуждае
с глухота и трепет на нестигнат блян.
Чрез пламъка във Спомена витае,
в Желанието си да я стиснеш с длан.

 

Без име,
но с вопъла на неусетен трус,
на безграничните криле те взима
в Полет към поредния изгубен къс.

 

Скачаш в бездната безмълвен,
оставяш се на Избора отдавна предрешен.
В бездната, в която цял да си
                                    и да си пълен
и от даровете на Земята да си обграден..

 

 

 

2012г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...