Ракия за народа
Селянка съм проста, но увряла:
пролет с кеф си боцкам зарзавати;
лятос бруля джанката узряла
и ракия правя, за да я препратя
към народа ми – едва-едва събуден...
Пий, народе! Нека ти е сладка!
Цял живот ме управляват мъдро,
как ли оцелявам, е загадка.
Пий, народе! Мъката убивай!
Силна ти е тази халостнѝца!
Бил си и по-трезвен – не унивай!
Слънце ще изгрее. После птица
радостно ще дойде в твойте двори,
пълни с чет'рилистна детелина...
Кой каквото иска да говори,
ала мен... едва ли ще ме има!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елия Всички права запазени
