7.11.2017 г., 19:29 ч.

Ракия за народа 

  Поезия » Гражданска
1043 1 2

Селянка съм проста, но увряла:

пролет с кеф си боцкам зарзавати;

лятос бруля джанката узряла

и ракия правя, за да я препратя

към народа ми – едва-едва събуден...

Пий, народе! Нека ти е сладка!

Цял живот ме управляват мъдро,

как ли оцелявам, е загадка.

Пий, народе! Мъката убивай!

Силна ти е тази халостнѝца!

Бил си и по-трезвен – не унивай!

Слънце ще изгрее. После птица

радостно ще дойде в твойте двори,

пълни с чет'рилистна детелина...

Кой каквото иска да говори,

ала мен... едва ли ще ме има!

 

© Елия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??