Ракия за народа
Селянка съм проста, но увряла:
пролет с кеф си боцкам зарзавати;
лятос бруля джанката узряла
и ракия правя, за да я препратя
към народа ми – едва-едва събуден...
Пий, народе! Нека ти е сладка!
Цял живот ме управляват мъдро,
как ли оцелявам, е загадка.
Пий, народе! Мъката убивай!
Силна ти е тази халостнѝца!
Бил си и по-трезвен – не унивай!
Слънце ще изгрее. После птица
радостно ще дойде в твойте двори,
пълни с чет'рилистна детелина...
Кой каквото иска да говори,
ала мен... едва ли ще ме има!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елия Все права защищены
